Социологията на изкуството извървя значителен път. Тя недвусмислено разкри, че съвременното изкуство в голяма степен е загубило своята способност да бъде украшение на живота, но за сметка на това е станало незаменимо средство за конструиране на всекидневния жизнен свят. Ето защо съвременният човек, от една страна, открива в изкуството непосредствено потвърждение на собствената си, иначе по-трудно достъпна съкровена индивидуалност, а от друга - непринудено се включва и в по-крупните мащаби на свръхиндивидуалното общуване. В постигането на тези две крайности е добрата диалектика на съвременното изкуство, която обяснява неговото непрекъснато нарастващо присъствие във всекидневието на хората. Ние живеем сред изобилие от изкуство.