Централна теза на „Съвременни общества на знанието“ е, че знанието, а не природата, случайностите, насилието, бедствията, властта и т.н. повече от всякога е в основата и ръководството на човешките действия във всички области на нашето общество. Това изследване на обществата на знанието е написано в отговор на фундаменталното наблюдение, че съвременната наука в никакъв случай не е само, както все още се приема натрапчиво днес, ключът и достъпът до тайните на природата и човешкото поведение, а преди всичко ставането на един свят: Знанието като двигател, а не само като камера. Това безпрецедентно значение на научното знание обаче не означава, че то ще успее просто да измести традиционните начини на живот и нагласи, както се надявахме или както сериозно се опасявахме отново и отново. В същото време обществата на знанието не са социална формация в застой. Динамиката на икономичес­ката система на обществата на знанието ръка за ръка с юридизирането на знанието като най-важния ресурс на обществата на знанието води директно до трансформацията на обществото на знанието в капитализъм на знанието.

* * *

„Съвременни общества на знанието“ на Нико Щер е книга за социологията на знанието, която Макс Вебер би могъл да напише, ако беше живял още сто години. Щер отразява и актуализира способността на Вебер да чете съответната литература в областта на правото, политиката и икономиката – както и социологията – за постигане на всеобхватно социално научно разбиране за природата на знанието. И теоретици, и политици ще намерят много храна за размисъл тук, тъй като Щер умело подкрепя своите по-големи и по-абстрактни твърдения с ярки примери за текущи събития.
Стив Фулър, завеждащ катедра „Социална епистемология“, Университет на Уоруик, Обединено кралство
Нико Щер (р. 1942 г.) е бил професор по културни изследвания на Карл Манхайм в университета „Цепелин“ във Фридрихсхафен (Германия) и директор и основател на Европейския център за изследване на устойчивостта.
Щер получава докторска степен по социология от Университета на Орегон през 1970 г. Между 1967 и 2000 г. преподава в американски и канадски университети. Последното му назначение в Канада е като сътрудник в Института за напреднали изследвания на Питър Уол към Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, Канада. През учебната 2002–2003 г. е гост професор във Виенския университет. Той е старши научен сътрудник на Изследователския институт за устойчиво развитие, Университет на Британска Колумбия, Ванкувър, Британска Колумбия, сътрудник на Центъра за напреднали изследвания на хуманитарните науки, Есен, Германия, до 2006 г. редактор на Канадското списание по социология (Canadian Journal of Sociology), сътрудник на Кралското общество (Канада) и Европейската академия на науките и изкуствата.

През 2011 г. Щер създава Европейския център за изследване на устойчивостта (ECS) в университета „Цепелин“.

Неговите изследователски интереси са съсредоточени върху трансформацията на съвременните общества в общества на знанието и свързаните с тях развития в различни социални институции на съвременното общество (наука, политика и икономика) и са фокусирани върху тези области.