Тази книга на известния художник и художествен критик – Иван Енчев-Видю, е изключително ценно изследване на българския народен кръст. В акварел и рисунки с туш той пресъздава кръстове от цялата историческа етническа територия на България. Най-голям дял заемат надгробните паметници – каменни, дървени, а също кръстовете от ковано желязо, от стенописи, от шевичния орнамент и др. Широкият териториален обхват на илюстративния материал, датировката на паметниците, застъпването на разнородни по своята функция кръстове дават възможност да се проследи развитието на естетическите принципи в българското народно изкуство за един много съществен период от неговата история – Възраждането и първите години след Освобождението. Не по-малко важен е и фактът, че са обхванати територии, които отдавна не се намират в пределите на България, като Северна Добруджа и Вардарска Македония, а и повечето от паметниците, документирани от автора, вече не съществуват. Единството на стиловите особености на кръстовете доказва по нагледен път единството на българската народна култура.