Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Мартина Коул е родена и израснала в английското графство Есекс. Първият й роман "Опасна жена" става бестселър седмица след появата си на пазара и скоро след това се превръща в успешна телевизионна драма. От 1992 година насам тя издава още 11 бестселъра (повечето от тях са филмирани), сред които "Две жени" (изд. Сиела, 1999). Последният й засега роман "Тайна" е носител на Британската награда за литература за 2005 година. Всички герои в трилърите на Мартина Коул са от подземния свят - джебчии, дребни мошеници, изнудвачи, пласьори на дрога, наркомани, убийци и безскрупулни бизнесмени. Авторката е неизчерпаем източник на информация за живота в английските затвори, където е добре позната, защото от години обучава затворници да оползотворяват времето си, като пишат книги. Тя не премълчава, че сред приятелите й има гангстери и извършители на банкови обири. Много от тях са безспорно талантливи, но за жалост преди да се озоват зад решетките, никога не са отваряли книга. Мартина Коул приема като комплимент факта, че нейните книги са най-крадените от книжарниците и най-много търсени в затворническите библиотеки. В романите й, преведени на 21 езика, има много повече от секс и насилие. Драмите на подземния свят са я направила милионер. "Аз съм единственият човек, който може да каже, че печели истински от престъпността", шегува се авторката.


"Книгите ми бяха много необичайни за времето, когато започнах да се изявявам като писател, защото ги пишех от гледната точка на престъпника."

Тя е особено популярна в Русия и в Южна Африка. В Унгария се е ужасила, когато е разбрала, че нейни почитатели са кръстили новородените си дъщери Бриони по името на невръстната й героиня проститутка от един от нейните романи.
Тя успява да преодолее снобското отношение на някои критици към нейните високотиражни трилъри и става особено популярна сред артисти, журналисти, дизайнери, които смятат, че е шик да се четат романите на Мартина Коул.
Когато излиза първият й роман, Асоциацията на писателите на криминална литература обсъждат дали Мартина Коул следва или не следва да бъде причислена към техните редици, тъй като героите й са престъпници, а не детективи или полицаи. "Аз съм единственият криминален писател, който пише от името на престъпника. Аз пиша за емоционалната страна на насилието, за разрушителните му последици. Повечето писатели пишат просто за насилието. Ако съпругът ти е в затвора, това е ужасно, но то се отразява на цялото семейство - братя, сестри, съпруги, майки. Хората забравят за това. Мисля, че онези, които искат да четат моите книги, искат да научат нещо за този свят или вече живеят в него. Те просто са доволни, че той е представен реалистично." Най-големите й почитатели са самите престъпници. Романът "Бягство", в който се разказва за организирането и осъществяването на бягство от строго охраняван затвор е една от най-често търсените книги в затворническите библиотеки.

Тя обича мюзъкъли, например 101 далматинци. Кара последен модел мерцедес. Купува недвижими собствености, но живее само на 20 минути път от мястото, където е израснала и където са всичките й приятели от училище. Най-близките й хора са осемгодишната й дъщеря Фреди Мери, синът й Кристофър и осем
годишният й внук. "Никога не съм сключвала брак с бащите на децата си. Един път все пак се омъжих, но след това се разведох. Имаше и хубави моменти, но ако трябва да бъда честна, не съм от тези, които обичат да са женени. Харесва ми да съм сама. Обичам собствената си компания и сигурно затова обичам да пиша толкова много. Обичам да съм сама в двойно легло с дистанционното на телевизора."