към Фани: За съжаление, изданието е с изчерпан тираж. На този етап от страна на издателството не ни е предоставена информация относно предстоящо преиздаване.
Безкрайна нощ
Автор: Мартин Ралчевски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 336 |
| Година на издаване | 2008 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 430 грама |
| Размери | 21x14.5 |
| ISBN | 9542803515 |
| Баркод | 9542803515 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Романът „Безкрайна нощ" е опит да се намери изгубения ключ на човешката надежда... Увлекателен, изпълнен с динамика, драма и разтърсващи откровения... Източник не само на мъдри мисли и любопитни факти, но и от началото до края изпълнен с много действие, драматизъм и надежда.
Слави Митрев - филолог
Наистина завиждам на читателя, че тепърва ще я чете! Когато получих ръкописа и го прочетох, бях потресен - от идеята, реализацията, дълбочината и таланта на Мартин. Това е един от най-добрите ръкописи, които съм чел през годините - оригинален, завършен и смазващ. Със сигурност българската литературна сцена ще има нов силен и ярък
Светлозар Желев
„Безкрайна нощ" е от този тип съвременни романи, които от първата до последната страница оставят читателя буквално без дъх. На какво е способен човек и докъде може да стигне, когато истински копнее да бъде щастлив, но притиснат от жестоката действителност и лошото стечение на обстоятелствата е изправен пред едно от най-ужасяващите неща на тази земя? Отговорът на този въпрос предстои да научите сами.
Историята на главния герой е всъщност и история на онези от нас, които искат да повярват в своята собствена звезда, но нямат смелостта да го сторят. На всички тях им предстои едно трудно, но пречистващо пътуване, което е в състояние да ги отведе там, където въжделенията стават възможни, а мечтите се сбъдват.
Искам да имам тази книга. Как и откъде мога да я закупя?
Марти, всичките ти книги ми действат много успокояващо. Чудесни са.
Нека бъдем реални. Твърде ученическо описание. Стилът твърде първичен. Сюжетна линия -елементарна. Чудя се как хора тук го сравняват с Брейдбъри, Куелю, Кастанеда!!!!!. Още малко ще бъде олицетворение на Балзак,Ремарк, Кронин, Мопасан или Достоевски, хайде моля ви се!!!. Да господинът има добър старт, но не чак толкова висок. Според моето скромно мнение е нещо малко по високо от посредственно.
В българската литература днес няма такива книги.
Изпълнена е със смисъл и кара човек да мисли. Така е и с другите книги на автора, чел съм Измама и Емигрант, аз затова ги препоръчвам.
Иванов, не си само ти. Аз също видях голяма част от моя живот тук. Сигурно защото книгата поставя сериозни въпроси.
Богата!
*СПОЙЛЕР
Не е лоша за леко четиво, макар че си е формат тухла четворка, аз лично я прочетох за няма и три дни. Но.. това, което крайно ме подразни, е реално стила на автора. ''ученическо есе'' е слабо да се каже - имам чувството, че въпросния писател се е чудил как да си запълни листите - поток от еднакви, безлични думи. Неща от сорта: " незнайно как и по необясними причини'' ''обясни и разясни'' ''красив и прелестен'' (ако някой не схваща - това са синоними и спокойно може да мине без да го дообяснява), безконечни редове от глаголи синоними. Ужасно. Но не дългите изречения ме притесняват, колкото това, че са вън от смисъл, когато са набъкани с хиляда думи, които казват едно и също. Би следвало да наблегне на въздействието и оригиналността им, не броя. Историята е добра като идея, но можеше да се пресъздаде и по-реалистично. Или е възможно всички шофьори на тирове по ''случайност'' да се оказват многословни философи и едва ли не мъдреци. Всички? Сереозно ли? Че и безкрайно религиозни. Щеше да е добра да има повече сблъсък на различни гледни точки. От друга страна, засега не съм попадала в друга книга на така детайлно предадени разговори на тази тематика (смисъл на живота и Бог), което пак го прави интересно за мен. Като цяло умея да извадя ползи от всяка книга, но цялостната оценка за тази би била 2 звезди, най-много три.
Трогателна книга! На много места настръхвах като четях или съпреживявах до сълзи историите в романа. Горещо препоръчвам!
Това е като моя живот! ! ! Преди исках да го опиша, но се отказах, защото това което изживях е много лично и не мога да го опиша с думи, но сега гледам по друг начин на жена ми. Все едно съм я загубил, усещайки това безсилие пред този факт и тази празнота, не просто скръб, а нежелание за живот, нещо сподавено, много гадно чувство. Говорех с нея насън, знаейки, че е починала без да се учудвам от това. Разликата между мен и Марк е, че аз имам грехове към нея, и бях забравил, че именно тя е моята най-голяма мечта, за която съм се молил по същия начин като в книгата, от дъното на душата си, чистосърдечно със свои думи.
Хубаво е, че книгата започва с това, че живота е един и няма поправително, което е така, но ако човек много, много, силно обича му се дава втори шанс, както в "Гарванът" с Брендън Лий, Бог да го прости.
Знам, че авторът не си е измислял, просто е раздул нещо истинско преживяно, което продължава да живее...
Последните 3-4 изречения, преди епилога, бяха най-силни за мен!
Чета книгата, и не мога да повярвам...това са като моите лични и толкова дълбоки преживявания!!! И дори за самоубийството (наистина е така в такъв момент, от опит го знам, неща, с които сме свикнали и не са ни правили впечатление, в мигът преди смъртта ни се открива невероятната им красота, не говоря само за природата, а за една стена с лющеша се мазилка или счупена чинийка за кафе, в един момент стават толка живописни, всичко е толкова красиво и прекрасно в момента преди смъртта), и за Моника (направо съм шокиран, все едно аз съм го писал), а за незабелязването цвета на очите, които са в сърцето ти денонощно, направо млъквам... Усещането да откриеш душа и опит толкава близък до твоят е...без думи. П.с. Много сухарски отзиви за книгата са напечатани на корицата. Смятам, че човек трябва да е поет за да опише съдържанието й.
Много хубава и добре написана книга,но аз лично предпочитам по-сгъстения разказ...ако може да се нагнетят изреченията и да се намали обема. Сега хората нямат време да четат описания ...образно казано "Балзак описва как скърца една врата в цели 9 страници"... при Мартин нещата са детайлни, но ....сега времето е забързано...за мен поне е по-важна емоцията от описанието ..т.е. ако може да се предаде с по-малко думи. Но така или иначе - хареса ми ... може би просто аз имам такова светоусещане...не обичам едно изречение с 5 подчинени и 9 чуждици,както сега е модерна да се пише в БГ ...мразя вулгарните романи. И както се казва - най-трудно е да се напише "кратко писмо". Но Мартин пише на красив Бг език.
Обичам прозата да е като поезия...нагнетена и въздействаща както с историята и философията в нея ...така и с краткия изказ...т.е. изстискана сентенция и като идея и като музикално звучене на езика.
На този фон ...не знам как е в Англия .....но тук в Бг животът е много озъбен ...такива книги като тази, които ратуват за добротата , добросърдечието ,за вселенската любов...между човеците и вселената...са си островче на спокоствието...и имат своята лечебна сила ... най-вече за душата.
Благодаря за съвета.
Не се чудете, че е изчерпана. Това е най-сигурното доказателство за това дали някоя книга е хубава – когато се е продала. От миналата година още си я бях набелязала, но докато се наканя да си я купя и аз изпуснах влака. Сега ще чакаме да я преиздадат. Кой знае колко време ще мине. Забелязала съм, че с книгите на авторите, които не се рекламират специално става обикновено така. Независимо, че повечето са истински талантливи. Същото е положението и с книгите на Николай Лилиев, Деян Енев, Еленко Ангелов... мога да изброявам още, но знам, че няма кой да ме чуе.
Не мога да открия тази книга. В Хеликон им е свършила. Ще даде ли някой съвет откъде да си я набавя?
Аз по обратен ред. Първо прочетох 'Полубогиня', и след това 'Безкрайна нощ', а 'Горски дух' съм я оставила за финал. Завладяна съм от този писател. Чудесен. Понеже ги четох една след друга съм малко раздвоена. Но май тази е по-добра. Николай (12), аз мисля че ако беше без хепи едн щеше да е незавършена. Така си е добре.
Според мен е пресилена, не е като да няма идея, но срещита с всички тези хора по време на пътя му са малко невероятни, измислени, пресилени като начин на изразяване. Иначе те кара да се замислиш, да.
Прекрасна! Наистина ПРЕКРАСНА !!!
страшно ме изкефи. просто си спомних за майка и татко и ме направи по-добър. вече не съм оня тъпак дето ..
Има стил и е добра, чух за нея на бизнес среща в "Родина", а това само по себе си е знак, че става.
И на мен ми хареса.
Има много дискусии и я намирам полезна.
Поздравления.
С две думи това е една задълбочена и каращата те да се замислиш за важните и вечни неща книга. Написана е с умение и безспорен свеж и истински талант.
Прочетох я за три дни. Признавам едно: до преди това не знаех историята за х-л Калифорния.
Коментарът е редактиран от администратор.
Въпреки че имам леки забележки за мен това е едно полезно и готино четиво. Прави те по-добър и ти вдъхва вяра. В определени моменти от това има нужда почти всеки.
г-н Ралчевски да спре да си пише сам коментарите за собствените си книги под чужди имена. и то във всички сайтове за книги!
Мммм да. Става.
Романът е много, много добър, не се възприема пълния му смисъл от прочит на един дъх, налага се съзнанието да го дообработи , т. е. приключвайки го, читателят продължава да го осмисля и това според мен е едно от най-добрите попадения. Рядко четем нещо с видима лекота, а то ни \"принуждава\" още да го мислим, неволно ни връща към отделни идеи и провокира отношението ни, разбужда собственото ни мислене, изисква от нас да изразим и свое становище. Водим си виртуален диалог и изтъкваме своя идея, подобно на героите, които Марк среща в пътуването си. Нямам претенции на познавач, изказвам скромно мнение, според което е невероятно съчетанието между задълбочена философия и сюжетна линия с постъпателно действие и развитие, вероятно това е модерния подход, за да се породи интерес. За мен като читател е важна и вътрешната логика на събитията, действията и развитието на героите, перфектен е вариант, при който не знаем какво ще се случи, но то ни се струва единствено възможно, не е задължително да е стандартна причинно-следствена връзка.
Хубава книга! Така си е.
Приятно и много сериозно четиво. Истински хубаво.
Моята любима писателка е Исабел Алиенде, прочела всичко от нея. Обичам да чета и Робърт Елис, Джон Стайнбек, Мери Кларк, Пауло Куелю, Рей Бредбъри и Клод Кюни. За пръв път чух обаче за Мартин Ралчевски едва вчера. Днес вече съм прочела романа му и се чувствам длъжна да напиша нещо. Всеки авотор е специфичен и уникален. Този обаче е нещо повече! Като феникс се появи от никъде и написа нещо НЕПИСАНО до сега. Това е книгата с най-силно послание, която съм чела в живота си!!! Смело бих го сравнила само и единствено с Карлос Кастанеда! Книгата не може и не трябва да се разказва, защото е толкова задълбочена и размазваща, че трябва да се ПРЕЖИВЕЕ
Подариха ми я за рождения ден, приятно съм изненадана от желанието на този млад мъж да опише такава история. На моменти малко дразни стилът "ученическо есе" на тема първа любов. Но като цяло книгата е четивна и се чете на един дъх.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Безкрайна нощ е изключително талантливо написан и увлекателен роман, в който Мартин Ралчевски ни тласва в преследване на привидно непостижимото щастие. Роман, напомнящ ни да се вгледаме в самите себе си и в мечтите си, скрити в дълбините на душите ни.
Авторът ни среща с персонаж, изживял материална задоволеност, недоимък, отчаяние, любов, изгубил себе си в мътния водовъртеж на повтарящото се ежедневие. Но през цялото му преследване на щастието не го оставя надеждата за чудо.Срещите с различни хора и тяхната житейска философия изпълват живота му със съдържание и го правят много по-мъдър.
Все пак безкрайната нощ свършва там, където започва просветлението....
„Имай смелостта да приемеш мечтите си насериозно и ще направиш чудеса!“ е едно от директните послания на автора.
Авторът ни среща с персонаж, изживял материална задоволеност, недоимък, отчаяние, любов, изгубил себе си в мътния водовъртеж на повтарящото се ежедневие. Но през цялото му преследване на щастието не го оставя надеждата за чудо.Срещите с различни хора и тяхната житейска философия изпълват живота му със съдържание и го правят много по-мъдър.
Все пак безкрайната нощ свършва там, където започва просветлението....
„Имай смелостта да приемеш мечтите си насериозно и ще направиш чудеса!“ е едно от директните послания на автора.
Йорданка Василева - книжар, Хеликон Стара Загора
Мартин Ралчевски е роден в София през 1974 г. Той е богослов по образование и писател по призвание. Живее в Англия, но България и православието са първостепенни за него. Заради различния му поглед върху световните събития визитите му в родината предизвикват винаги журналистически и читателски интерес.
Книгите му са изключително автентични и емоционални. Сред тях се нареждат „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, „30 паунда“, „Измама“ и „Емигрант“. Някои от тях са преведени на английски и немски език.
„Антихрист“ е седмата книга на Мартин Ралчевски.
Книгите му са изключително автентични и емоционални. Сред тях се нареждат „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, „30 паунда“, „Измама“ и „Емигрант“. Някои от тях са преведени на английски и немски език.
„Антихрист“ е седмата книга на Мартин Ралчевски.
