Дъщерята на лечителя
Автор: Ейми Тан
| Издател | Прозорец |
| Брой страници | 352 |
| Година на издаване | 2003 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 255 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9547333526 |
| Баркод | 9547333526 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Писателката Рут Янг се натъква на забравен свитьк на дъното на чекмеджето си, докато се грижи за болната си майка Лулин, която започва да проявява ясни признаци на Алцхаимер.
Лулин пише на китайски тези страници преди години, когато започва да се тревожи, че с паметта й става нещо нередно. В тях тя разказва за живота си в Китай като малка, както и за живота на майка си - дъщерята на прочутия лечител от село Безсмъртно сърце, в което са намерени костите на Пекинския човек.
В калиграфски изписаните страници Рут открива истината, стаена в сърцето на майка й. Онова, което майка й не може да й каже, но се надява, че Рут никога няма да забрави.
„Силен роман, наситен с характерни, будещи състрадание герои, натрапчиви образи, сложни исторически реалности, важни съвременни теми и мистика, държаща в напрежение."
„Лос Анджелис Таймс"
досущ като китайски пъзел - сложен, мистериозен... почти митичен по структура, силен като хипнотичния разказ на една Шехеразада."
„Космополигпън"
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Седнали една до друга, Рут и баба ѝ започват. Думите се леят. Те са станали един и същ човек, на шест, шейсет, четирийсет и шест, осемдесет и две години. Разказват какво се е случило, как могат да предизвикат нещо друго да се случи. Описват минали истории, които е трябвало да бъдат предотвратени. Пишат за пропуснати шансове, за това, което все още може да се направи. За миналото, което може да се промени. В края на краищата, казва Бао бому, какво е миналото, ако не онова, което си избираме да запомним? Те предпочитат да не го крият, да извадят на повърхността счупеното, да почувстват болката и да разберат какво ще излекуват с нея. Знаят къде е щастието, не в пещера или в държава, а в любовта и свободата да вземеш и да дадеш нещата, които през цялото време са били до теб.“
из: „Дъщерята на лечителя“, Ейми Тан
„Дъщерята на лечителя“ е история в историята. На пръв поглед сюжетът на книгата се движи около живота на Рут. Тя е писател в сянка на книги за самопомощ, живее с приятеля си и се грижи за двете му деца. В един момент обаче Лулин, майката на Рут превзема книгата. Всичко започва, когато младата жена открива свитък, изписан от майка ѝ в годините преди алцхаймера да погълне разума ѝ. Този свитък съдържа тайни, които завинаги ще променят възприятието на Рут за семейството, любовта и прошката.
Ейми Тан разказва по един такъв начин, който не ти позволява да оставиш книгата нито за миг. Трудно ми е да определя кое ми хареса най-много – дали пълнокръвните герои, на които е трудно да не съчувстваш, дали великолепната, грабваща и толкова затрогваща история или пък китайските култура и фолклор, които витаят из страниците... Тази книга те кара да откриеш много истини за себе си и отношенията между членовете на семейството. Тази книга е за това как човек се учи да приема и обича миналото си без значение колко са дълбоки белезите, с които го е белязало това минало. Това е история за обичта към близките и вярата, че един ден тези хора ще проумеят колко силно си ги обичал, и колко много си се старал да поправиш грешките си, за да си достоен за любовта им.
Мариета Иванова, Хеликон Русе
