"Това не е паралелно съпоставяне на герои и случки, нито изреждане на календарни събития и лични отношения към станалото. Това е умен,
въздържан и болезнено пристрастен поглед във всичките 360° на хоризонта,
в пейзажа на всеки негов миг, където се извършва пулсиращото движение на
живота. Непретенциозен за себе си както винаги, Васил Кинов се задоволява
с малкото - да сравни отпечатъците му с тези на миналите времена, защото бъдешето може да се окаже не само недостатъчно, но и изобщо да не се състои."