"Смъртоносните десни кьошета на Джо Луис, Касиус Клей-Мохамед Али, Джо Грейзър и всички велики боксьори на всички времена връхлитат върху мен като тежки космически бомбардировачи с формата на боксьорска ръкавица, но аз, още по-великият боксьор на още по-всички времена, съм се изправил могъщо върху малката планета Земя и със спокойни, но свръхточни и още по-свръхмогъщи удари разбивам един по един налитащите отвсякъде кораби на междузвездната вражеска армада, които се пръсват на хиляди парчета и се повалят вдън Космоса. На звездните трибуни на космическия стадион е насядало населението на всички земни и извънземни цивилизации, включително Владо Цайса, Ицо Дебелия, Богдан Дългия, Зарка Бебето (най-близката приятелка на Светла), Димитрина Съзнателната (още се казва и Диди Девствената), Анета Връзкарката и други от нашия клас, Чопър (Ананиев по математика), Пешо (Петрова по литература), Меги (Ангелова по химия) и въобще цялото учителско тяло, още махалата, бате Миле треньорът, целият ни отбор, шефовете от федерацията и Ангел - най-добрият ми приятел. Всички крещят така неистово и възторжено, сякаш са хванали опашката на току-що миналата наоколо Халеева комета, мислейки като последните глупаци, че аз съм застанал там, за да спасявам някаква земна звездна или междузвездна спортна чест, и никой не подозира, че ако консумирам тупаници и раздавам наляво и надясно, то е само защото не трябва да допусна нито един от вражеските бомбардировачи да достигне да взриви Слънцето, понеже върху огнената му грива, по-хубава и по-светла от самото него, е седнала единствена и вика за мен - коя мислите?
Светла, разбира се."
Из "Бягай, обичам те"