“Явори и клони”е посветена на лириката като литературен жанр и на поезията на Яворов. Изследването хвърля нова светлина върху пределната за българския мащаб реализация на лирическия жанр и чете Яворовия лирически корпус чрез неприлагани в българската критика интерпретативни стратегии. Аналитичният опит е фокусиран върху отношенията между фигуративност и наративност като автономни смислови инстанции в системата на жанра. “Явори и клони” би могла да се определи като психо-социална, пол-родова и реторико-критическа деконструкция на Канона Яворов. Четейки Яворовата поезия, книгата проследява и разгръща самия процес на четене на лирика.