Разработването на проблема за древнотракийското наследство в българската народна култура е особено актуално във връзка с изясняването на етногенетичните процеси, довели до формирането на българската народност и култура. По тази тема е натрупана вече солидна историография. Наблюдава се силно поляризиране на тезите на различните автори в годините, което в немалка степен се дължи на недостатъчната сигурност на използваните източници. На първо място в тази посока стои проблемът, че основният дял извори -етноложките, са записани в края на XIX и през XX век и съдържат множество по-късни наслоения от епохите на Средновековието и Възраждането. Наслоения, които не винаги успешно могът да бъдат отделени с нужната степен на сигурност. Към този немалък проблем се прибавя и въпросът с общия индоевропейски произход на основните съставки, от които е формрана българската народност. Това в генеалогичен план предполага общи, при това твърде старинни елементи в културата на траки, славяни и прабългари. Проблематиката се усложнява още повече от факта, че нашите земи определено са част от един високо развит в културно отношение регион на Източното Средиземноморие през древността и Средновековието и търпят постоянни културни влияния от него, при това както в синхронен, така и в диахронен план. Влияния, които в една или друга степен и по различни пътища стават също част от културното наследство на българите.