Ник Келман е добре образован млад човек (история, изкуство, когнитивни науки) и истински любител на книгите. Той твърди, че напълно споделя думите на Цицерон, че “Стая без книги е като тяло без душа”. Сред настолните му четива е “Завръщане в Брайдсхед”, а сред любимите му автори са Борхес, Маркес, Фокнър... Всички тези факти могат да бъдат почувствани в зашеметяващия му дебют “Момичета”, сътворен преди авторът да прекрачи тридесетте си години. Книгата е избрана като най-добра за 2003 година от авторитетните издания “Сан Франциско кроникъл” и “Ню Йорк джърнъл”.
Облъхната от незабравимата “Лолита” на Набоков и разгърната с ерудитска любов към “Илиада” и “Одисея”, тази книга действително не може да бъде сравнена с нищо познато, попаднало в ръцете на читателите през последното десетилетие.
Това вглеждане в тъмните ъгли на мъжката сексуалност, страхове, желания и импулси е достатъчно смело и объркващо за нашите очаквания...В “Момичета” попадаш в позицията на воайора, пред който безпощадно и умело се разбулват мъжките митове и тайни.
Силата на парите, властта им и жаждата по младост могат да те превърнат в цинично същество, чиято преситеност става страшна и в социален, и в биологичен смисъл...

Книгата определено задава тревожни въпроси, държи “бръснача близо до гърлото”, не се срамува да показва, че зад маската на успелия, добре облечен и богат мъж може да се крие чудовище.

Всъщност именно това качество те привлича в нея и в другите момичета като нея и пак заради него не можеш да останеш задълго с тях. Защото с времето, като се понаучат и понавлязат в нещата, те стават като теб: отегчени, преситени. Но докато гледат на света като на едно ново непознато място, все още могат да ти напомнят за радостта. Те не са нищо повече от малки островчета радост. Сред тях усещаш живота, макар че отдавна си мъртъв. Тези малки островчета радост в изрязани бикини, които не са толкова отегчени, че да не могат да се пързалят с водни ски; които все още се вълнуват от възможността да скочат с парашут; които все още не са открили, че нищо не си заслужава да бъде откривано. Да, за тях копнееш ти. Но искаш да се вселиш в тях като дух, а не само да притежаваш телата им като собственик.