Момичето, което играеше Го
Автор: Шан Са
| Издател | Пулсио |
| Брой страници | 328 |
| Година на издаване | 2004 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 270 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 954913895X |
| Баркод | 954913895X |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Китай през 30-те години на миналия век. На фона на китайско-японския конфликт един мъж и една жена се срещат на партия го. Два пола, два манталитета, две враждуващи националности. Два гласа, които се следват, преплитат се и се разделят...за да отлетят заедно във вечността.
Тя е китайка, ученичка, жадна да опознае живота, страстта, настоящето. Слабичка, с две тънки плитки, тя носи в себе си цялата буря от чувства и копнежи на юношеството.
Той е млад и твърд като стомана японски офицер, отдаден телом и духом на своя император, изпратен в Маджурия да брани славата му и империалистическите му въжделения.
Срещат се на площада на Хилядите векове и започват партия го, която ще ги отведе много по-далече, отколкото и двамата подозират.
Войник и млада девойка, които всичко противоставят, връзка, която няма нужда от думи, посвещение в любовта, в живота, в един друг свят.
Едни и същи събития, но две различни души, две визии, различно минало.
Романът приема формата на игра на го и се опитва да обхване душите, които се изучават без нито една дума и нито един жест. Класата, националността, всичко онова което оформя обществената се изличава, за да могат две същества, които по нищо не си приличат да се съберат.
Този разказ за опознаването на другия, но и на самия себе си, за сексуалното и сантименталното посвещаване омайва и ни носи в един различен свят.
За най-нетърпеливите откъси от книгата:
“Дали да умреш е така лесно както да се учудиш? Аз ще съумея да овладея съдбата си и да бъда щастлива. Щастието е като битка в обкръжение, като игра на го. Ще убия болката задушавайки я.
Страстта на мъжете повяхва по-бързо от красотата на жените.
Го е отражение на душата.”
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Момичето, което играеше Го” е първата издадена на български книга на талантливата писателка Сан Ша. Действието се развива през 30-те години на XX в. в Манджурия, където два враждуващи свята се срещат в игра на „Го“. Игра, която с всеки преместен пул прераства в любов....
Героите са двама – момиче, което тепърва започва да открива себе си, любовта и живота, и мъж – воин, обрекъл се на честа и оръжието...
Самият роман е като партия „Го“. Всяка глава е камъче върху историята на двамата герои – черно от името на момичето и бяло от името на мъжа, които в „Го“ изразяват „ин“ и „ян“.
Целта на играта е да се завземе колкото се може повече територия и да се пленят колкото се може повече от пуловете на противника.
Улисани в играта, двамата герои се срещат на площата на Хилядите ветрове, срещат душите си без дори разговарят...
Казват, че играта „Го“ не само разкрива интелигентността на играча, но и неговата истинска същност. Момичето се опитва да избяга от действителността чрез любимата си игра, а мъжът се опитва да шпионира врага, прикривайки се като играч на „Го“.
Но става така, че играта им помага да се срещнат отвъд пуловете и дъскатата.
Изключително поетичен и разтърсващ разказ за двама души, които в края на книгата преобръщат всички правила на войната, оставайки верни на едно правило в „Го“: „Една група е жива, ако противникът не може да я плени, независимо как я атакува.”
Така любовта се превръща в единствения правилен ход, а смъртта – единственият изход.
„Всеки пул е стъпало към дълбините на душата. Привързах се към играта го заради нейните лабиринти.
Пулът променя позицията си при постепенното преместване на останалите. Тяхната все по-сложна връзка се преобразува и никога не съответствува напълно на предварителния замисъл. Го не се поддава на изчисления и предизвиква въображението. Непредвидимо като алхимията на облаците, всяко ново съотношение представлява предателство. Тази игра не знае покой, непрекъснато държи нащрек, кара те да се стремиш към все по-голяма ловкост, по-голяма свобода, но също и към студената, убийствена точност. Го е игра на измамата. Обкръжаваш противника с химери в името на едничката истина, наречена смърт.” Шан Са
Любина Йорданова, Хеликон Русе
