Правната теория е необходима на практикуващия юрист, за да се ориентира в сложните отношения, поставени пред него за разрешаване. От своя страна практиката има това предимство пред теорията, че тя се занимава не с абстракции, а със съвсем конкретни житейски хипотези. В този смисъл практиката е неизчерпаем извор на теоретически изводи за обогатяване на правната наука. А и за усъвършенстване на законите.
Ръководени от тези положения, съставихме нашата книга „ Съвременни разрешения на традиционни правни хипотези ". И тъй като правоприложението не секва, продължихме и продължаваме да разглеждаме случаите от практиката, които според нас представляват интерес не само за пряко засегнатите, а и за no-широк кръг юристи. Книгата е продължение на "Съвременни разрешения на традиционни правни хипотези".