Както много други големи български книги, и тази е написана в изгнание - в Буенос Айрес през 1952-1954 г. Името на автора й е известно на малцина днес. А Стоян Петров-Чомаков (1888-1966) е един от нашите най-добри дипломати, служил ревностно на България 35 години (1910-1945), с морала на достоен потомък на славен род (внук е на известния участник в борбите за църковна независимост през Българското възраждане д-р Стоян Чомаков). Книгата отразява богатия му опит на всички постове, през които преминава като дипломат от кариерата - в Лондон, Вашингтон, Будапеща, Стокхолм, Букурещ, Токио. Хората, които се интересуват от история и политика, ще открият в нея много концентрирана информация за историята и тънкостите на дипломатическата професия, ще узнаят не от кабинетен изследовател, а от непосредствен участник как се е развивала българската дипломация и какви са реалните механизми, които действат в световната политика зад фасадата на официалните изявления и протоклните усмивки.
Наред с това книгата ще достави наистина огромна наслада и на широкия кръг читатели, които желаят просто да прекарат няколко приятни часа с хубава книга в ръка. Те ще имат щастието да се срещнат с един много талантлив разказвач, надарен с рядко срещано изтънчено чувство за хумор и усет за комичната страна на човешкия живот. И едва ли някога ще забравят десетките анекдотични истории из живота на дипломатите и изключително проницателните наблюдения за националния характер и мисловните нагласи на българи, англичани, американци, румънци, шведи, унгарци, японци.