Предмет на настоящото изследване са българо-италианските отношения от установяването на фашисткия режим в Италия до неговия крах. Хронологически то обхваща период от двадесет години. Разглеждат се предимно политическите отношения, докато икономическите и културните се засягат само доколкото е нужно, за да се добие обща представа за цялостния комплекс от проблеми, съставляващ тези отношения. Изследването на отделна страна от единния исторически процес винаги съдържа известни елементи на схематизъм. Известно е, че в реалния живот се развиват едновременно и във взаимна връзка и зависимост всички обществени, икономически и културни явления и само в тяхното единство може да се схване историческият процес. Но без специалните изследвания върху отделните страни на историческия процес е невъзможно неговото цялостно разбиране. В конкретния случай българо-италианските отношения са неразривно свързани с вътрешнополитическото развитие на двете страни, с отношенията им с другите държави, с европейските отношения от онова време, а това налага едновременно да се засягат различни моменти от вътрешния живот на България и Италия, от международните отношения.