“Анализът на понятието граница в исторически план предполага възможността за широта на интерпретацията. Границата може да бъде разглеждана в нейното физико-географско измерение за обяснението на конкретни исторически, икономически и етнокултурни процеси, а така също и в един по-общ теоретико-философски план. Друг възможен подход към темата за границата в историята е чисто хронологическият - т. е. границата да се възприеме като елемент от историописта, при който историческото време се накъсва на по-големи или на по-малки отрязъци, даващи възможност на историка да очертае по-обективно и адекватно определена реалност от миналото. Тъй като парцелирането на непрекъснато течащото време е дело на отделния историк, то почти винаги носи субективизъм и условност, дори когато се основава на значими исторически събития или на неоспорими факти.
Ако се върнем към метафората, използвана от Едуард Кар в неговата прочута лекция „Какво е историята?", то ще си спомним, че той определя историка като „мъглява фигура, участваща в една тежка и дълга процесия, движеща се нагоре по изпъстрен със завои път." Пътят постоянно криволичи вляво, вдясно и нагоре и така гледната точка на историка за онова, което става в процесията (подразбирай миналото), постоянно се изменя и се определя от това, как се движи шествието и къде именно се намира той - понякога вижда хоругвите и блясъка начело на колоната, друг път кръгозорът му е ограничен до най-близките съседи, а има случаи, когато най-добре се вижда останалото зад гърба. Метафората на Кар може да бъде оспорвана, но лично на мен ми се струва, че процесията със или без намесата на „мъглявата фигура" на историка рано или късно ще достигне до някаква гранична точка.
Именно дефинирането на тази гранична точка в пространството и времето, както и нейното по-подробно тематично анализиране са привлекли изследователския интерес на авторите на настоящия сборник. Плод на професионалните им пристрастия, сборникът обобщава пред читателската аудитория изнесените доклади на научната конференция „Границата в историята" (проведена през юни 1994 г. в град Кюстендил). В поредната среща на Клуба на младия историк към Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски" участваха преподаватели и студенти от СУ, както и колеги от Института по история към БАН и Историческия музей в Кюстендил. Докладите и дискусиите на конференцията поднесоха темата й в най-различни аспекти и спомогнаха за нейното творческо осмисляне. За първи път в материалите на кюстендилските срещи на младите историци е включена и рубриката „Предшественици", която обогатява тематиката на докладите с интерпретацията на проблема за границата в едни от блестящите страници на българската литература.
Смея да се надявам, че процесът на обобщаване на научните резултати от конференцията е допълнен с настоящия сборник.”
София, май 1998 г. Костадин Грозев