Професор, доктор на филологическите науки Благой Шкрифов, автор на редица научни трудове в областта на фонетиката, скъсва със схемите и аксиомите на славистиката от XIX век, които от своя страна са били безкритично пренесени и в българистичната наука. Към фонетичните явления прилага причинно-следствен подход, изхождайки от разнообразието в диалектите в съпоставителен план със старобългарския език. В студията си "За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление" в синтезиран вид поставя отново въпроса за обогатяването на книжовния език и неговото разнообразяване с лексика и фонетични явления от българските говори в Македония.