Изкусният разказвач Любомир Калудов отново ни потапя в света на тракийските бежанци, заселили се в България след лятото на 1913 година, в турбулентните не само за българите времена между двете световни войни.

Дивен български език се лее в разказите му за хората, загубили домовете си, но съхранили честта и самосъзнанието си.

Това са истории за вярата, достойнството и смиреното усилие сам да изградиш съдбата си; истории, които няма да оставят никого равнодушен.