Дигиталните устройства ни освобождават от необходимостта да мислим; за това все повече разчитаме на компютри, смартфони, навигационни системи. Според Манфред Шпицер това е изключително опасно.

Резултатите от научните изследвания, които той коментира, са тревожни. Дигиталните медии водят до пристрастяване и причиняват дългосрочни увреждания – на тялото и най-вече на ума. Когато възлагаме интелектуалните си задачи на външни устройства, паметта ни деградира. Нервните клетки умират, а регенериращите се клетки не оцеляват. При децата и юношите екраните драстично намаляват способността за учене. Последиците включват нарушения на четенето и вниманието, тревожност и апатия, безсъние и депресия, затлъстяване, проблеми с общуването... Шпицер доказва тази тревожна тенденция и настоява за спешни мерки – особено заради децата, – за да противодействаме на дигиталната деменция.

* * *

От десетилетия изучавам хората, човешкия мозък, учебните процеси и медиите. Бих искал да изложа фактите, данните и аргументите колкото е възможно по-ясно. Позовавам се на научни изследвания, публикувани в престижни, известни и общодостъпни специализирани издания. Тук е моментът да кажа: науката е най-хубавото нещо, което ни е на разположение! Тя е плод на колективното търсене на истински, надеждни познания за света и за нас самите. Всеки път когато влизаме си купуваме хапчета против главоболие, качваме се в автомобил, включваме лампата (да не говорим за телевизора или компютъра!), ние показваме до каква степен можем да разчитаме – и наистина разчитаме – на постиженията на науката. Който отрича ползата от науката, или не знае какво говори, или съзнателно говори неистини.

Манфред Шпицер