Петър Мутафчиев е един от най-значимите български историци от първата половина на ХХ век. Основните му изследователски интереси са в областта на медиевистиката и византологията. След участието си в Балканските и Първата световна война, за което е награден с няколко ордена за храброст и заслуги, преосмисля миналото на родината през един нов философски и културологичен поглед. Особено ценни и днес са неговите народопсихологични обобщения.

Незавършената му „История на българския народ“ е наречена „един от шедьоврите на българската историография“. Първият том е издаден през 1943 г., малко преди авторът да почине, а вторият – през 1944 г. Скоро след това книгата е забранена и дори иззета от властта. Днес, 80 години по-късно, се завръщаме към разказа за миналото на нашия народ.