Книгата се съсредоточава върху един от най-интензивните в политическо, обществено, културно и литературно отношение периоди в Словакия. В трите междувоенни десетилетия се изграждат нови културни институции, изреждат се няколко поколения автори, лавинообразно навлизат нови художествени направления. В книгата са проследени детайлно разгорелите се мащабни за словашката среда дискусии за посоките на развитие на родната поезия и проза.

Разделена е на пет глави, в които са проследени хронологически последователно дебатите около т.нар. дависти, надреализма, натуризма, поетите на сюжета и навлизащия в края на периода социалистически реализъм. Същевременно е направен опит да се конструира един сравнително цялостен образ на словашката литература чрез представянето на позициите на автори, принадлежащи към различни от фокусно разгледаните литературни направления.