Чрез романа „Мечът на непримиримите“ Цончо Родев разкрива живота на българите през XII век, малко преди падането на византийското господство, продължило почти 200 години.

Преди бунтът на Асеневци да успее, има няколко неуспешни въстания, както и безчет стълкновения, от които става ясно, че българите не са преставали да се борят за свободата си.

Византийската империя е вече отслабена от непрекъснатите външни и вътрешни конфликти и от това се възползват новите вълни от хора, прииждащи от необятната Азия. Такива са печенегите, населили територии около Дунава и части от Добруджа.

Сеслав е млад воин, реално съществувала личност, който успява да стане главатар сред печенегите и чрез тях той се опитва да освободи България. Успява да се обгради от верни другари, но и да се сдобие с неособено верни съюзници и откровени врагове.