Античният елински свят през класическата епоха бил ясно разграничен на публично и частно , в което разделение частната сфера принципно принадлежала на жената, а публичното - на мъжа. Сферата на мъжа била тясно съотнесена към политиката, в частност асоциирала политиката и социалния контекст на симпозиума. В идеалния център на класическия елински космос, т.е. свят, в който Атина била най-обозримият полис, стоял свободният мъж - гражданин,(kalos te kagathos) - „хубав и благороден“. Това било общество, центрирано около мъжа, изграждащо и пораждащо фокусирани върху мъжа модели на поведение и форми на изкуството. И ако тази перфектност в живота и изкуството е била дефинирана в опозиция на онова, което не е било нито „хубаво“, нито „добро“, нито свободно, нито елинско, нито мъжко, нито човешко, то всичко Отвъд тези категории попадало в деформирания дискурс на другостта, екземплифицирана в конкретни стереотипизирани модели на комедийния дискурс.

Светът на древния елин, респ. на древния атинянин, бил организиран в ритъма на празник и делник, което до голяма степен било рефлексия на опозициите сакрално и профанно, на публично и частно. Когато се говори за култура, вниманието винаги е насочено предимно към празника, докато ежедневието е потопено в сянката на невидимото, на делнично монотонното. Сякаш само античната комедия хвърля палав поглед върху света извън празничното и открехва пестеливо завесата на частния живот, скрит дискретно зад публичното.