Иска ми се книгата да не се възприема като автобиография, въпреки че до голяма степен отразява мои наблюдения, преживявания и спомени за едно отминало време.
Иска ми се да съм успяла да опиша живота на моето поколение през 60-те и 40-те години на 20-ти век, с неговите плюсове и минуси.
Иска ми се, като връщам възрастния читател към спомените на неговото детство и юношество, той отново да преживее годините на безметежна младост.
Иска ми се младият читател да усети чара на патриархалното семейство и да оцени прог,еса на днешния ден, без да се отказва да черпи опит от имало едно време... (Ева Соколова)