Веда Словена

Автор: Стефан Ил. Веркович
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Гута - Н
Брой страници 632
Година на издаване 2025
Корици меки
Език български
Тегло 845 грама
Размери 15x21
ISBN 9786197444995
Баркод 9786197444995
Категории Фолклор и фолклористика, Хуманитарни науки, Книги

ВЕДА СЛОВЕНА, Обредни песни от езическо време Запазени и устно предадени от Македонско-Родопските български помаци.

Събрани и издадени от Стефан Ил. Веркович.

Превод на руските текстове: д-р Николай Иванов Колев.

Напечатана с пожертвованията на руските ревнители и покровители на науката, С. Петербург, 1881 г.

"Какво означава Веда Словена? На самскритски език Веда означава знание. Тогава Веда Словена ще рече Знание на словените. Както самият Веркович ни съобщава, това е сбирка на обредни песни от езическо време, които са запазени и устно предадени от Македонско-Родопските български помаци. При насилственото ислямизиране на тази част от българския народ, се е запазила неговата относителна самостоятелност през турското робство, и по тази начин, въпреки исляма, тези песни са се съхранили за щастие и до днес. Този изключителен българин събира това национално съкровище от 15 000 стиха полу сляп и с разклатено здраве, както той сам пише. Песните са записвани от неговия приятел Гологанов, а корекциите са направени от неговия приятел Рус.

Книгата е издадена едновременно в Бялград и в Петербург с даренията главно на 174 руски аристократи начело с царското семейство, възлизащи на 5672 златни рубли, което е огромно състояние за времето си. Списъка на дарителите е прибавен на края на книгата. В него намираме фамилии на известни генерали от освободителната война, фамилии известни ни от книгата Война и мир на Толстой, и други, показващи, че руската интелигенция е съзнавала огромното културно значение за славянството на тази книга и особеното положение на българската култура за него. Но нека накратко извлечем удивителната информация съхранена с хилядолетия в тези 146 песни.

Първо, песните говорят че българския народ се е преселил в Дунавската земя от географски район, който имал топъл климат вечно лято, и в който са събирали по две реколти на година. Името на тази страна е указано като Крайна земя. Изселването е траяло три години по море и по суша. Изнасянето в район с тежки зими е възпято многократно, като преодоляване на огромна трудност. Изселването е било причинено от войни, както се намеква в някои от песните. В Новата земя е било необходимо също да се водят войни за окончателното заселване. Коя ли е била тази Крайна земя? Отговор ни дават старите божества, които се възпяват многократно в песните, Вишну, Шива с празник Сурвак ден и Брама наричан Браха! Това са боговете на Светата троица в Хиндустан. Това е едно изключително интересно потвърждение на констатациите на Раковски, че езика ни има санскритски произход, както и нашите предхристиянски обичаи."

Ключови думи: Промо -15%, fdd all, Слънчеви заглавия

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети