В годините преди колосалния военен сблъсък, наречен по-късно Втора световна война, „големите играчи" излизат на политическата сцена, за да започнат подготовка за поредно прекрояване картата на света. Част от тях, диктували условията при последните мирни споразумения, за да запазят статуквото след Първата световна война, а останалите, за да получат възмездие и стратегически простор на своите надежди. В стремежа към стратегическо превъзходство е даден старт на пълната милитаризация на икономиките. Така в средата на 30-те години на миналия век за политиците вече не стои въпросът дали, а по-скоро кога натрупванията на военна мощ ще доведат до поредното широкомащабно противоборство.
За да проведат изпитания на постъпилите в армиите нови системи въоръжение с нараснали технически възможности, както и наложилите се оттам промени в оперативното изкуство, в различни кътчета на планетата възникват т.нар. по онова време „малки войни", познати днес като локални военни конфликти. Макар Стара Европа отново да е очаквано място за реванш и крайна развръзка на заложените във Версайския мирен договор противоречия, първите огнища припламват по периферията - в някои от държавите в Африка, Южна Америка и Азия.
През лятото на 1936 г. избухва Гражданската война в Испания, продължила три мъчителни кръвопролитни години и донесла огромни страдания за милиони хора, пряко или косвено засегнати от нейната интернационализация.Тя довежда до установяването през април 1939 г. на поредния мракобесен, тоталитарен режим на европейска територия. Между триумфалното навлизане на войските на генерал Франко в Мадрид и началото на Полската кампания на Вермахта някак незабелязан от военните анализатори остава един сравнително кратък военен сблъсък. Той налага траен отпечатък в начина на използване на военната мощ и военното влияние върху хода и изхода на последващите важни кризисни ситуации от военен и невоенен характер. В съветската историография е известен като Събитията на река Халхин Гол, а в Япония - под името Номонхански инцидент.