Какъв трябва да е добрият лекар? Как истинският лечител се различава от самоизтъкващия се суетен учил-недоучил печалбар? Как лекарят да общува с болния и неговите близки? Как да се създаде доверие между тях и същевременно да не се стига до наивно предоверяване или до самоуспокояване на лекаря?

„Вторият том включва текстове от Хипократовия корпус, който съдържа над шейсет съчинения в духа и парадигмата на Хипократовата медицина. Хипократ преживява и упражнява лечителството като наука и изкуство, като теория и практика, като емпирия и интуиция, като априоризъм и апостериорни опитни масиви от наблюдения и изводи.

Текстовете, включени както в първия, така и във втория том, ни показват защо медицинското изкуство и лекарското знание не вървят след наблюденията и емпирията, но има важни неща, които ги предхождат. Заради това трактатите са актуални и днес, а малките анахронизми в тях може да се окажат не толкова анахронични.

Това издание трябва да стане част от елементарната здравна култура, която е все по-важна именно днес, когато всички ние сме изправени пред безпрецедентни предизвикателства, неминуемо отразяващи се и на здравето ни.“