„Няколко дни преди Гергьовден Мишо Далаверата отиде до овчите кошари недалеч от имението. Там още в началото си беше заплюл един агнец, оставил го беше да се угоява. Овчарите начаса го изведоха от насъбралото се на пладнина стадо. Мишо Далаверата едва го разпозна. Пораснал, натежал, красавец! Метна през рогата примката на въжето и го подкара. Овенът кротко го последва. Вървяха като на разходка. Човекът и животното. Странно закачени един към друг и в същото време странно отчуждени. Човекът крачеше напред въодушевен и изправен, кочът не изоставаше, но в походката му личеше леност и равнодушна празнота.

Мигар съзнаваше участта си?“

Георги Чаталбашев е роден през 1942 г. в Смолян. Завършва журналистика в Софийския университет. Работил е във вестниците „Народна младеж“ и „Антени“. Автор е на десет книги с проза и публицистика, между които „Изповедите“ /интервюта с български писатели, 1976 г./, „Животът не като другите“ / награда „Южна пролет“ за белестричен дебют през 1981 г./, „Времето и майсторът“, 1988 г., „Слепият плъх“, 1992 г. „Всички неща“, 1994 г., „Светът на живите“, /награда на Съюза на българските писатели, 2010 г./, „Резерват за грешници“ / награда на Съюза на българските писатели, 2015 г./ и други.