Писател, странник, чието отношение към хората граничи почти с мизантропия, е сам на гръцки курорт в търсене на усамотение, за да напише своя роман.

Дните на писателя са еднообразни и скучни и вместо да потъне в писане, потъва в огромни количества водка. Едно от малкото, а може би и единствено негово забавление и в същото време форма на морално изпитание е да наблюдава шестнайсетгодишно момиче – дете, на прага на своето физическо съзряване.
Но един ден на плажа пристига Корина със своя съпруг и малкия им син, придружавани от техния странен приятел, Арис.
Между писателя и Корина се завързва мълчалив разговор с размяна на погледи. Основният обект на необичайния им разговор е Арис, когото Корина се опитва да предпази от любопитството на писателя.

Следва още едно „но“. Един ден мъжът на Корина и техният син си тръгват. На другия ден писателят вижда как Арис пристига сам на плажа и влиза в морето. Плува все по-навътре и по-навътре, докато се изгубва напълно от погледа на писателя. След време Корина пристига разтревожена. Разговорът ? с писателя вече не е без думи, а активен диалог – потъване в драматичната история на връзката между Арис и Корина. В този диалог се крият отговорите на няколко въпроса:

Тежестта на вината и възможността за нейното изкупление?
Изкушенията, пред които доброто често е изправено?
Каква е причината за решението на Арис?
Ще се върне ли обратно, или завинаги ще остане в морето?
И още: въпросът за истинските стойности в изкуството.