Халфорд Макиндър пише за света такъв, какъвто е бил през 1919 г., непосредствено след катастрофата Първа световна война. Неговата цел при написването на тази книга е да убеди държавниците да предприемат адекватни стъпки, с които да избегнат избухването на нов, по-разрушителен глобален конфликт. „Изкушението на момента – пише той – е да се вярва, че ще настъпи вечен мир само защото хората са уморени и решени, че няма да има повече войни.“ Авторът е наясно, че подобно убеждение не може да бъде друго освен илюзия и още тогава той прогнозира, че „международното напрежение ще се натрупа отново, в началото съвсем бавно...“.

Едно от големите прозрения на Макиндър е, че демокрациите имат естествената склонност да се вторачват в преследването на демократични идеали, като същевременно пренебрегват геополитическите реалности. Затова според него, ако светът иска да избегне следващ глобален конфликт, държавниците трябва да се съобразяват с реалностите на пространството и времето и да не се задоволяват просто да излагат на хартия добри принципи и норми на поведение.
Всеки читател има възможността да се изправи пред въпросите, които вълнуват автора на тази книга и сам да определи в каква степен пътят на развитие на обществото през годините след публикуването на тази творба е потвърдил страховете на Макиндър.