"Това е книга-пътуване. Пътуване на един млад испанец в българския език, превърнат от него в предпочитан поетически медиум. Пътуване на един млад западноевропеец в посткомунистически Узбекистан и Латвия. Пътуване на един млад хомосексуален мъж в любовта и желанието към чужденеца. В края на краищата Синя пустиня е пътуване към себе си, само че пътуване през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца. Пътуване през крайности, през неразбираеми забрани и позволения, през харам и халал. Парадоксалното е, че точно забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност."
Кирил Василев

"Тези ярки узбекски картини и рижки хайку на Марко Видал телепортират читателя на живо да види цветовете им с очите си, да вдиша мириса им в ноздрите си и да усети болката им в сърцето си. Такава сплав на лирическа нежност с безумна смелост, безкомпромисна откровеност и проникновена прозорливост са истинска поетическа находка. Ето ви едно цяло стихотворение: модерни времена: повече снимки/ отколкото мигове. Само шест думи, а е казано всичко."
Валери Вергилов