Фриш, Макс - (1911-1991 г., Цюрих) е един от най-големите и най-известният в България швейцарски писатели. Има необикновена и богата творческа съдба на архитект, автор на книги, пиеси, сценарии за филми, литературно-критически студии, журналист. Професиите му позволяват да пътува по света и след това да пресъздава преживяванията си, включително като артилерист във Втората световна война, в литературни, театрални и филмови творби.

В романа, както е типично за Фриш, водещо е намирането на собствената идентичност, този път дори по-интензивно, отколкото в другите романи. „Изпробвайки“ във въображението си различни ситуации като един от тримата действащи лица в романа, лирическият Аз търси собствената си идентичност. Но той е разделен на ролите на Гантенбайн, Енделин и Свобода. Отправната точка е преживяването на една неуспешна любовна връзка. Най-яркото разцепване на лирическото его във въображаема личност изглежда е въплътено в образа на Тео Гантенбайн, който под прикритието на престорената си слепота успява да запази брака си с актрисата Лила.

ЦИТАТИ:

Мъж претърпява злополука, например автомобилна, порезни рани по лицето, опасност за живота му няма, има само опасност да загуби зрението си. Той го знае. Дълго лежи в болницата с превръзка на очите. Може да говори. Може да чува: Може да подушва миризми: ябълково пюре, цветя, хигиена. Може да мисли каквото си иска, и той мисли… Една прекрасна утрин свалят превръзката му и вижда, че вижда, но си замълчава; не казва, че вижда, никому и никога.

Представям си:
Живота му занапред, когато ще играе слепец, даже на четири очи, общуването с хората, които не знаят, че ги вижда, шансовете му в обществото, шансовете му в професията благодарение на това, че никога не казва какво вижда, живот като игра, свобода по силата на една тайна и т. н.
Ще го нарека Гантенбайн.

Пробвам историите като дрехи!

Гантенбайн ще направи кариера. Липсата на способности няма защо да го тревожи; светът има нужда именно от хора като Гантенбайн, които никога не казват какво виждат, и началниците ще го ценят високо; материалните последици от такава висока оценка няма да закъснеят.

Може би това вече е признак на остаряване: че всичко, което виждат очите, ти прилича на преддверие. И все пак отново отваряш очи.

Часовниците винаги показват настоящето. Пази от спомена и неговите бездни.