Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Октавио Пас (1914-1998) е мексикански поет и есеист, една от най-ярките фигури в латиноамериканската литература на XX век. Носител на Нобелова награда (1990), награда „Сервантес“ (1981) и награда „Алексис дьо Токвил“ (1989).

Запознава се с литературата от ранна възраст под влиянието на дядо си и неговата библиотека с класически произведения и модернистична литература. През 20-те открива европейските поети Херардо Диего, Хуан Рамон Хименес и Антонио Мачадо, които оказват влияние върху първите му творби. На 19-годишна възраст издава първата си стихосбирка „Luna Silvestre“. Пас се дипломира през 1937 г., след което помага при основаването на училище край Мерида в Юкатан. Там той работи върху поемата „Между камъка и цветето“, посветена на мексиканските селяни. През 1943 г. заминава да учи в Университета в Бъркли, САЩ, а две години по-късно постъпва на дипломатическа служба и до 1962 г. работи в посолството на Мексико във Франция.

През 1950 г. публикува „Лабиринтът на самотата“, задълбочено изследване на мексиканската идентичност. През 1962 г. е назначен за посланик в Индия, където завършва няколко книги. Завръща се в Мексико през 1969 година. През следващите години пише и чете лекции по латиноамериканска литература в няколко университета в САЩ като гостуващ професор. От 1971 до 1976 г. издава списание „Plural“, а от 1976 г. до смъртта си – „Vuelta“, и двете посветени на изкуството и политиката.