Авторът черпи вдъхновение от знаменитото есе на Ортега-и-Гасет за Достоевски и разширява неговия духовен периметър до естетико-художествената елипса на влиянието на руската литература върху световната литература.

Часове преди да напусне тази печална земя, големият български литературовед, театровед, литературен критик, преводач (главно от унгарски и руски език), поет и изкуствовед проф. Чавдар Добрев остави своя последен земен труд с многозначителното заглавие „Елипса във въздуха“. Какво се крие зад това увлекателно метафорично заглавие? Авторът черпи вдъхновение за тази метафора от знаменитото есе на Ортега-и-Гасет за Достоевски и разширява неговия духовен периметър до естетико-художествената елипса на влиянието на руската литература върху световната литература.


Може да се каже, че тази книга е лебедовата песен на критика и негово, своеобразно духовно завещание, доколкото съдържа проникновени и задълбочени размишления върху духа на класическата руска литература. Естетико-критическият окуляр на автора е фокусиран главно към творчеството на Николай Гогол, Лев Тостой, Антон Чехов, Михаил Булгаков и Фьодор Достоевски. Общото звучене на книгата остава впечатлението за стройна и промислена концепция, която Чавдар Добрев изгражда, анализирайки някои от най-важните творби на споменатите писатели. Основната цел на критика е да достигне до дълбинните философски послания на разглежданите автори, както и да проследи иманентната връзка между историческото развитие на Русия и самодвижението на руския дух, отразени по специфичен начин в художествената вселена на Гогол, Лев Толстой, Чехов, Булгаков и Достоевски.