"Умрелите са живи" е една малка, но голяма книга по въпроса за смъртта и нашите близки - починали. Словото в тази книжка работи по един вътрешен път - отключвайки отговори у самия читател.

Не случайно, Елеазар Хараш казва в предговора на тази книга:
Смъртта не е раздяла с тези, които обичаме.
Ти къде беше преди да се родиш?
Връщат ли се умрелите в света? Тука в света са все завърнали се, че откъде да се завърнат, ако не от другия свят?
Смъртта е излизане от тялото и влизане в съзнанието.

Всички, които живеят в злото, живеят в смъртта - те я носят със себе си. Който носи злото е кандидат за онзи свят - така, както се разхожда из улиците, изведнъж чуваш от някого, че станал невидим - скрил се е. Казвам: Видим или невидим - невежеството остава с него, то му е придружител, то е негов спътник. Такъв движещ се гроб, се преселва от един низш свят в друг. Това е пътят на злото.

За чистия няма смърт, няма умиране - има заминаване. Този, който иска да не замине преждевременно, трябва да се чисти от всяко зло в себе си, защото смъртта и злото са съдружници. Смъртта е едно ограничение, за да не може злото да се развива и да стане по-голямо, защото така невежеството се размножава.
Елеазар Хараш