Убедеността, че светът има начало на своето битие, че не е съвечен на Твореца и че съществува фундаментално различие между Творец и творение, е отличителна черта на християнското богословие. За разлика от елинските философи, християнските богослови изхождат от начало, което е абсолютно трансцендентно спрямо света. Неоплатоническото свръхсъщностно и свръхбитийно Единно представлява върховната пълнота на битието на биващото, поради което Единното, от една страна, стои над битието, но от друга страна, принципно не съдържа в себе си нищо повече от това, което вече се е реализирало в творението. Всъщност християнските богослови осъществяват метафизически "скок" спрямо неоплатоническото учение за свръхбитийността на първия принцип, дефинирайки абсолютната другост на Твореца спрямо сътвореното и обособявайки безусловно разграничението между Творец и творение.

Приемането на абсолютната трансцендентност на Бога спрямо света в християнското богословие води до един много интересен извод: съществуването на света е, както казва протойерей Георги Флоровски, "чиста и абсолютна случайност". Ако предвечното раждане на Сина от Отца е по природа и съдържа в себе си идеята за някакъв тип природна необходимост, то сътворението на света е изцяло свободен и волеви акт. Според консенсусното мнение, споделяно от богословите и философите през византийския период, никаква външна или вътрешна необходимост не е провокирала творческото дело на Бога, поради което Бог е можел и изобщо да не сътвори света, като това по никакъв начин не би умалило Неговото безпределно съвършенство. Ето така виждаме, че Бог не е обезателно Бог Създател, т.е. че не е Творец по природа, тоест по природна необходимост, а по воля. Творческото дело на Бога не е необходимо дори и за да възпълни съвършенството на Божествената любов. Божият замисъл за света, разбира се, е вечен, но от това не следва, че този промисъл е и съприсъщен на Бога. Идеята за света има своето основание не в съществото, а във волята Божия. Бог, по думите на Флоровски, не толкова има, колкото измисля идеята за творението. Това концептуално разминаване между християнското богословие и езическия неоплатонизъм е давало повод за критика и от двете страни.

Представеният от автора текст се занимава именно с един такъв конкретен случай на (задочен) спор между езичника Прокъл и християнина ?оан Филопон. Инициатор на спора е Прокъл, който през пети век написва съчинение, съставено от 18 аргумента, защитаващи вечността на света. Век по-късно Йоан Филопон написва опровержение на тези аргументи един по един. Предмет на нашето изследване е четвъртият аргумент, където се обговаря представената в началото на изложението фундаментална разлика между елинските и християнските философи. Въпросът за дистинкцията между движение и енергия заема централното място в четвъртия аргумент, защото именно чрез това разграничение се прокарва разделителната линия между езическата неоплатоническа концепция за прошествието и християнската концепция за сътворение по избор и свободна воля.