Историческо развитие, съвременни идеи, институции и политики.

Понастоящем проблемите на безработицата, бедността, неравенството и социалното изключване са в центъра на политическия дневен ред в Европа, както и на дискусиите между икономисти, изследователи и граждани за бъдещето на Европейския съюз (ЕС), за развитието на европейския социален модел и постигането на устойчив и приобщаващ растеж. Пандемията от коронавирус от 2020 г. оказа сериозно негативно въздействие върху растежа, търговията, заетостта и благосъстоянието, което доведе до силна държавна намеса в икономиката, огромен натиск върху публичните финанси и рязко нарастване на държавните дългове в развитите и развиващите се страни на фона на все още нерешените проблеми на дълговата криза в еврозоната. Държавата се намеси масово в подкрепа на икономиката, а икономическото възстановяване поставя безпрецедентни предизвикателства, както пред правителствата, така и пред международните финансови организации. Всичко това налага радикално преосмисляне на съществуващия икономически модел, на фискалните и социалните политики, както и на поведението и дейностите на макроикономическо и индивидуално ниво.

На този фон, още от 2008 г., наблюдаваме бързо нарастване на инициативите и организациите на гражданското общество в Европа и растяща роля на третия сектор в икономиката. Проектите и идеите за социална Европа, в която фундаменталните права са гарантирани и защитени (правото на труд, равни възможности и достъп до образование и обучение, здравни и социални услуги), придобиват все по-голямо значение и заедно с това на преден план се появи необходимостта от иновативни решения на социалните проблеми. В този контекст, концепциите и организациите на социалната и солидарна икономика играят важна роля. В последните години социалната и солидарна икономика (кооперациите, взаимоспомагателните дружества, асоциациите, фондациите и социалните предприятия) се превърна в най-динамично развиващия се сектор в Европа. Самоорганизацията, инклузивният и колективен характер, взаимността, солидарността, демократичното управление, превъзходството на хората и на социалната цел над капитала, присъщи на тези организации, спомагат за задоволяване на неудовлетворени потребности на хората.

Настоящото изследване е опит за систематизиране, представяне и дискутиране развитието на идеите и институциите за социална и солидарна икономика в Европа в историческа и дългосрочна перспектива, както и тяхното влияние и преноса им на Балканите (България, Румъния и Сърбия). В сравнение с повечето европейски държави, на Балканите този сектор е нововъзникващ и все още уязвим.

В първата част на изследването се представя развитието на идеите за кооперациите и за социална и солидарна икономика и финанси във водещите европейски държави от 19 век и през 20 век. Те са представени в рамките на социалистическата и капиталистическата идеологии, на основата на които се формират различни школи в Европа. Дискутират се съвременните подходи и концепции на социалната и солидарна икономика и финанси в Европа, спецификите и формите на социалните предприятия и алтернативните пари, както и публичната политика за сектора в Европейския съюз.

Във втората част се анализират появата и еволюцията на кооперативните идеи и кредитните кооперации и популярни банки на Балканите. Кооперативните идеи се разглеждат в контекста на влиянието на водещите идеологии от Западна Европа и Русия. Еволюцията, а ролята на кооперативните финансови институции за формиране и модернизиране на националното стопанство се изследват в различни периоди: докапиталистически (в периода на Османско владичество), капиталистически (1878-1944 г.), социалистически (1944-1989 г.) и постсоциалистически (след 1989). Представени са основните фактори и стимули за появата и разпространението на съвременните проекти и организации на сектора в региона. Анализират се публичните политики в трите Балкански държави преди и по време на пандемията. Дискутират се основните тенденции и проблеми в сектора на Балканите, включително и влиянието на пандемията от коронавирус, както и възможностите пред него.

Цветелина Маринова е доктор по икономика, главен асистент в департамент "Икономика" на Нов български университет. Тя е асоцииран изследовател към лабораторията по икономика, финанси, мениджмънт и иновации (LEFMI) в Университета "Жул Верн", Амиен, Франция. Автор е на множество статии и студии в областта на социалната и солидарна икономика, европейска икономическа и парична интеграция и история на икономическата мисъл на Балканите. Във Франция е публикувана книгата "?conomie sociale et solidaire dans les pays des Balkans. Quels enseignements?".