Лентяи има всякакви и колкото щеш! – реших да поспоря с редактора. Има айлякчии, които не се чудят къде и с кого да отидат някъде, те просто са на себе си. Моите лентяи ги тревожи онази многолюдна група, забързана за работа ден и нощ...

Точно така! Средностатистическият човек, вените, кръвоносната система на държавата, дето работи с ръце и крака, а мозъка му лентяйства или фантазира.

Той е буден, не разбра ли? Малоумщината на държавните лентяи не му дават покой. Умът и духът му бродят. Има легло, но сън не го хваща... Разбира се, че се бунтува, но със себе си. Именно! Работи с по-висшите си органи от крайниците. Не-не, не фантазира, тоест, не изхабява въображението си, и не превръща фантазиите в мечти, нито мечтите си в цел, а живее с тях. Както героите на Дюма, денонощно стоят с ръка върху дръжката на шпагата, да защитят краля, на-вече себе си, така моят герой стои над белият лист...

Ама, разбира се! „Крушата не пада по-далече“, така ще възпита и децата си... И два живота няма да му стигнат да оправдае безсънието си пред тези, които ще дойдат след него с отворени очи, за да разберат, че той повече се е трудил... Единственото, което лентяят и повествовател на този разказ, ще отнесе със себе си в черната земя, ще е това, което не е успял да каже върху белия лист, на тези, които ще дойдат утре...

Авторът