Вторият том от Словата на преподобни Паисий е посветен на духовното пробуждане на човешката душа и първите ? стъпки към вкусването на живота в Христа. Според Стареца властващото навсякъде около нас равнодушие и безотговорност трябва да се посрещат чрез поправяне на себе си, изповядване на вярата си и молитва. „Не казвам да вземем в ръце плакати, но да издигаме ръцете си към Бога”, казва той. Във втората част на книгата Старецът, без да налага ограниченията на някакви конкретни подвизи, разпалва ревността към духовна работа. Оттук нататък остава всеки да се бори според силите си и според любочестието си, за да живее живот в Христа, който всъщност е раят на земята. Третата част се отнася за кратковременния режим на антихриста, който ще даде възможност на вярващите да изповядат отново Христа, както в светото Кръщение, но този път съзнателно. „Светиите биха ни завиждали за тази възможност”, казва Старецът. В четвъртата част се говори за Божия промисъл, вярата и доверието в Бога – там човек намира извора, от който черпи сила, за да се справя с всякакви трудности. Накрая, в петата част се подчертава необходимостта от сърдечната молитва, защото тя е мощно оръжие в борбата със злото, което все повече се разпространява. Монасите са призвани да се намират в „бойна готовност”, подобно на войниците по време на война и да пазят да не се преиначава автентичният дух на монашеството, за да остане квас и за следващите поколения. Тази последна част завършва с главата за това какъв е най-дълбокият смисъл на живота.