Петко Хинов превежда от старокитайски („Сън в алени покои" от Дао Сюецин, 4 тома), съвременен китайски, старобългарски, църковнославянски, руски, сръбски, румънски. От детство е влюбен в българското слово и книгите. В тази книга авторът ни представя как „езикът и словото пронизват всяко измерение на всяко разумно човешко общество. Езикът е оная духовна сила, чрез която душите и сърцата на хората се докосват помежду си... Мъдрият старобългарски език е използвал една и съща дума за „народ" и за „език" - iазыкъ." Неминуемо условие, за да пребъде един народ през вековете, това е писменият му език. „Като две крила - живият и променлив народен език и писменият и устояващ на промените книжовен език - пренасят един народ през вековете здрав и жизнеспособен." Книгата говори и за мисията на преводача, „призван да превежда духовност, да превежда култура..." да стане вместилище на две култури, понякога толкова различни, колкото са различни китайската и българската.