| Издател | Колибри |
| Преводач | Русанка Ляпова |
| Брой страници | 128 |
| Година на издаване | 2019 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 138 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786190205609 |
| Баркод | 9786190205609 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
В „Годишнина от завършването“ Ламия Бегагич ни прави свидетели на късчета от живота на някогашни съученици, все още млади хора, чието съществуване е белязано завинаги от войната. Ала гръмките думи, както и големите теми не присъстват в разказите, или остават някъде на заден план. Бегагич предпочита ежедневните случки и събития, интересува се от партньорските отношения, от пукнатините и разминаванията между хора, които би трябвало да са си близки, от техните явни и скрити разочарования, от неизреченото. Пестеливо и деликатно, с две-три кратки реплики или жест писателката ни въвежда в най-съкровените мисли, надежди и страхове на своите герои, оставя ги да се саморазкрият, да заговорят пред нас с естествеността, с която се изповядват пред самите себе си. Включените в сборника двайсет и три кратки историйки, или „разрези“, както ги нарича самата авторка, са съвършени в своята простота, а за любовта и вътрешните преживявания рядко се пише с такава непретенциозност, мъдрост и кристална яснота.
Ключови думи: Вдъхновение за пролет
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Тази книга ми беше препоръчана от човек на словото. А и няма как да не се забележи в книжарницата – колко книги от босненски автори се издават у нас на година? И колко от тях са първи книги на много млад автор?
Според съдържанието на книгата, Ламия Бегагич е написала 23 разказа. Колкото са учениците в един клас. Всеки разказ е от името на съученик или съученичка и е миг от живота след училището. Това не са разкази в обичайния смисъл на жанра – сюжет няма, но като читател ти разбираш какво е станало с момичето от втория чин от редицата до прозореца или момчето от третия чин от редицата до вратата. Разказите са като моментални снимки от техния живот – запечатват няколко реплики, някаква надежда, изгубен спомен, настроение, скимване, случайно хрумване. Странно е как зад всички тези моментни образи прозира фона на войната – никой не се е разминал с нараняванията от нея, дори когато и намек не става за това, че е имало война, тя пак е там.
„Годишнина от завършването“ е необичайна книга. Когато затворих последната й страница, си помислих колко близо живеем до тези герои и колко различно сме живели. Някои от тях са прогледнали през раните си от войната, други са ослепели от болката. Почувствах ги близки – не само по разстояние.
Веселина Седларска, приятел на Хеликон Сливен