Художник иска да пренесе острите сюжети от своите картини в реалността.
Певец, покорил света с шеметните височини на гласа си, е забравен и прекопава градинки.
Актьор отказва привилегии и обръща гръб на обществото.
Плейбой от миналото се идентифицира с любимите си филмови герои. Обеднял, продължава да сънува своя уестърн.
Поет не може да се прехранва със стихове и става боклукчия.
Друг иска да съчетае поезията си с материално благополучие. Не успява.
Творци, разминали се с признанието. Но живели не по-малко интересно от утвърдените. Имали "късмета" да зависят от хора, които свързват обновлението със забравата.

Героите на Матей Стоянов са обикновени градски хора, застигнати от социализма, принудени да насочат живота си в някой от възможните коловози, преодолявайки (или пък не) сблъсъците с властта. Те не са дисиденти, не упражняват някаква осъзната съпротива, те са просто от онези хора, на които режимът гледа с недоверие, а те му отвръщат със същото.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет