Отговор на въпроса „Какво е да си терапевт“ чрез даване на думата на самите терапевти

Психотерапията се счита за най-трудната и най-привлекателна изява на психологическа компетентност, за върха на психологическата реализация, за майсторската професия. Предвид противоречивата и неуредена все още пътека на професионално развитие, психотерапията излъчва сила и тайнственост за стъпващите на нея. Но отново парадоксално е, че основният фокус на интереса „как да станем терапевти“ пада върху формалното – лицензи, стандарти, курсове и сертификати, и по-малко върху психологическото – какво изпитват терапевтите, какъв смисъл намират в работата си, как живеят. Тази книга е за тези въпроси и може да помогне в планирането и подготовката за терапевтична кариера.

Непроницаемостта на професията на терапевта е противоречива: тя отблъсква много хора от терапията, но и изгражда особен авторитет. Обективно погледнато, непроницаемостта се дължи, от една страна, на факта, че традициите на психотерапията у нас са кратки – това е нова професия. От друга страна, непроницаемостта върви с представата за терапевта като човек, работещ с невидими обекти и сили; човек, на когото всичко „му е наред“ и винаги знае „какво ти има“. Защо самовъзприемането и възприемането на позицията на терапевта като такъв авторитет са проблем? Авторитетът създава властови и неравностойни отношения, терапевтично отношение от типа лекар-пациент, в медицинския модел на помагането. В този модел терапевтът притежава знанието за проблема на клиента, предписва му решения и оценява напредъка. За терапевта, който цели да подпомогне автономността на клиента, такъв авторитет пречи на постигането на целта. В този смисъл разкриването на гледната точка на терапевтите може да бъде полезно за работата им: не само за отваряне към клиентите, но и за здраво основаване на работата с тях...