Монографията представя някои особености при преизразяването на чужд език на едни от най-изплъзващите се в превода аспекти на поетичния текст - звукова организация, метрика и римуване, въз основа на съществуващите преводи на български език на някои от най-емблематичните любовни стихове на чилийския поет- нобелист Пабло Неруда (1904-1973). Чрез анализа на онези пластове от формата на поетичния текст, които неминуемо понасят загуби в превода, се прави опит да се установят определени закономерностки за възможностите на тяхното пресъздаване в чужда езикова, литературна и културна среда, а чрез открояването на обективните трудности при превода на свой ред се отдава дължимото на талантливите преводачи на любовната поезия на Неруда на български език.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет