Можете ли поне за един ден да не допускате в живота си медицината? Трудно, не само защото се случва вие и близките ви да боледувате, но и разказите за нея се натрапват в ежедневието ви - разказа на колежката ви за болното й дете, разказите за медицината в медиите, във филмите и книгите, а дори и политиците говорят за медицина. Но всички говорят с различни думи - неразбираемите думи на латински език на лекарите, сензационните думи използвани в медиите или пустословието в речта на политиците. „Медицината" е също разказ за медицината, но и стремеж на автора й, като стъпва на разностранния си житейски и професионален опит - професор по анестезиология, ръководител на клиника, директор на една от най-големите болници в страната и заместник-министър на здравеопазването, да се доближи до вярното значение на думите, чрез които тя се разказва. Основно е разказ за грешките в категорията на понятията (думите) в разбиранията за медицината: за илюзиите за професията на лекарите; за правата на пациентите, но и за „правата“ на болестите им; за милосърдието между хората, различно от това на лекарите към пациентите; за противоречията между „медицина" и „здравеопазване"; за несъвместимостта между понятията „хуманна медицина" и „пазар на медицински услуги". Поради това за медицината се разказва и чрез понятия от икономика, политика, социология, психология, история, право, масово и елитарно съзнание, поведенчески реакции, мотивационни нагласи, включително и не на последно място национална държава.
Текстовете на „Медицината" не казват как да се лекува, но търсят отговори на въпроси: Защо се увеличава недоволството не само на пациентите, но и на лекарите от медицината? Защо в днешните дни професията, чрез която лекарите си изкарват хляба, се превръща във все по-дестабилизиращ държавите политически фактор? Но и също - защо от медицината вече зависи не само благополучието на отделния индивид, но и просперитетът или провалът на общество и държава?