Особеното в психоаналитичния поглед към художественото творчество е, че той търси да открие психичните сили, мотивиращи твореца – и ги открива в несъзнаваното. Произведенията на изкуството се раждат от въображението на автора им, от фантазиите му; според теорията на психоанализата (т.нар. метапсихология) съзнаваните фантазии са само повърхностни прояви на други, тънещи в дълбините на несъзнавания психичен живот. В срещата между несъзнаваното на твореца и това на възприемащия произведението му се крие и немалка част от силата на въздействието, което има художествената творба.

Според д-р Фройд, „когато поетът ни представя игрите на въображението си или ни разказва за тях, което сме склонни да разглеждаме като личните му „сънища наяве”, изпитваме висше удоволствие”. Чрез своето ars poetica творецът успява да смекчи егоистичния характер на фантазията и да ни достави естетическа наслада. При това той ни довежда до състояние да можем да се наслаждаваме на собствените си фантазии „без какъвто и да е упрек и без срам”.

Доц. д-р Никола Атанасов

Този сборник съдържа студии на Зигмунд Фройд, открояващи неговите подходи към изследване на художественото творчество: „Поетът и фантазирането”, „Налудността и сънищата в новелата Градива от В. Йенсен”; „Един детски спомен на Леонардо да Винчи”, „Моисей на Микеланджело”, „Достоевски и отцеубийството” и др.