"Жив пламък на любовта" е най-късната творба на св. Йоан Кръстни, която пресъздава най-високата опитно позната реалност на мистичния християнски живот. Чувството, действието и словото на вярващата душа, за която повествува творбата, в дълбоката си същност нямат естествен произход, нито са плод на откъслечни свръхестествени споделяния на Бог във вид на отделни слова, мисли, видения, усещания, но всичко извира от чисто свръхестественото и пределно цялостно споделяна на Светата Троица и бива изразено и изтълкувано, за да послужи на една мирянка, доня Ана де Пенялоса, за която е написано произведението.