Изследването е фокусирано върху малко проучваната, особено в лингвистичен аспект, категория на комичното с нейните три представителни разновидности: ирония, пародия и гротеска. Концептуалната рамка е плод на вдъхновение от гениалното творчество на полския писател "ексцентрик" Витолд Гомбрович, създател на оригиналната философия на Формата и неумолим враг на всякакви стереотипи и клишета. Когнитивно-пространствената и прагматична перспектива на анализ преоткрива комичното като средство за обезвреждане на безогледната Форма, като начин за осъзнаване на непостижимостта, но и на "игровата" менливост на собствената идентичност, като лакмус за смисъла на съществуването. Този подход осветлява факта, че езиковата комика е "език в езика", че тя наследява неговия "генотип", разширява и огъвкавява системата, както и самата представа за системност в езика, която започва да толерира и асистемните "своеволия". Езикът на комичното в литературната одисея на писателя прави от своите потребители - Автора и Читателя - мислещи и чувстващи същества, страстни почитатели на естетиката и пламенни творци.