Книгата „Философия на Вселената" доказва диалектическото единство на социалната, физическата и универсалната логика на развитие. С помощта на нова универсална методология и доразвитие на Хегеловите диалектически закони се извеждат Общият характер и Геометрическият наглед на социалното развитие (свиването на историческото време от човешкия интелект), или социалните форми на Универсалния закон. Така се онагледява реципрочната връзка между енергията и пространството и Геометрическият наглед се доказва като пространствен модел на нашата Вселена - днешната и горещата ранна след Големия взрив. Нейната диалектическа интерпретация разкрива непознати хоризонти на познанието: по историята на човешкото развитие се определя местоположението на Земята и човечеството в големия еволюционен участък на Вселената, а извънземното революционно Съзнание - като по-закономерно явление...