ПЪТИЩАТА
Ти, поривът на твоето сърце – ти познаваш ли пътищата, които водят на края на света? Уморените пътища на стъпките, които са минали, отегчените от самите себе си пътища, които се преплитат и докосват, и се утешават, и започват отново в далечината?
Отвъд пустините – ето пътищата като реки отвъд морето. Отвъд планини – ето пътеките към други планини.
Отвъд градовете, през площади и кръстовища – ето шосетата към други градове.
Отвъд звездните тела – ето посоките към други звезди.
Ти, двигателят на твоето сърце, ти, търсещият, ти, пътникът на пътя заради самия път – познаваш ли пътищата на безкрая към безкрая?
Емил Верхарн
(превод: Лиляна Крушева-Стойнова)

